Някои от най-големите мошеници в историята
Необятната човешка историята е посипана обилно с безчет измамници. Понякога някои от тях остават известни и за идните генерации. Ето, Перкин Уорбек, да вземем за пример, благодарение на съперниците на Хенри VII, се показва за Ричард, херцога на Йорк (който години наред е затворен в Лондонската кула дружно с брат си и в последна сметка двамата се считат за безследно изчезнали) и затова претендира за трона на Англия.
В началото на 17 век пък в Русия минимум трима човек настояват, че са най-малкият наследник на Иван Грозни. Първият даже стига до трона (на основното изображение ловко са нарисувани последните му моменти на въпросния трон), само че и тримата в последна сметка умират насилствена гибел.
През последните векове се появяват десетки колоритни самозванци и въпреки че техните завършения могат просто да се преглеждат като забавни анекдоти (много от тях са приспособени за екран), те постоянно са почтени за съществено историческо изследване заради това, което ни споделят за времената и местата, в които живеят. Ето единствено дребна част от тях:
Вилхелм Фогт (1849–1922) прекарва огромна част от живота си в пандиза за обири, грабежи и фалшификации, преди да си завоюва популярност със своето „ закононарушение шедьовър “ през октомври 1906 година Облечен в униформата на капитан от немска войска (която събира част по част от разнообразни магазини за облекла втора ръка), Фогт се възползва от безропотното послушание, което се чака от пруските/германските бойци.
Вогт командва две дребни групи бойци (дори уволнява един сержант, който желае от него да се легитимира) и окупира кметството в Кьопеник, покрай Берлин. Твърдейки, че градските управляващи са обвинени в машинация, той кара бойците да пазят постройката, до момента в който „ конфискува “ малко над 4000 марки. След това споделя на войските да изчакат половин час и си потегля като откакто се скрива от погледите им, се преоблича още веднъж в цивилни облекла.
По-късно Вогт е арестуван и изтърпява част от четиригодишна присъда, преди да бъде опрощение от кайзера Вилхелм II. Измамникът към този момент е интернационална звезда, която радва германци и чужденци с метода, по който акцентира парадокса в немския милитаризъм. Вогт печели пари с персонални изяви и се пенсионира в прочут комфорт, само че е финансово унищожен от инфлацията след Първата международна война. По неговата история са основани няколко кино лентата, пиеси и телевизионни драми.
През 1817 година в Алмъндсбъри в Глостършир, Англия, се появява млада жена, която приказва чудноват език и носи екзотични облекла. През идващите дни се оказва, че тя е принцеса от Източна Индия, която е отвлечена от пирати, само че съумява да избяга, скачайки зад борда в Бристолския канал.
„ Принцеса Карабу “ (1792 – 1864) се оказва страхотна оригиналност за локалните благородници с нейния любопитен език и привички и мощно впечатлява хората, когато посещава модерния курорт Бат.
Но по този начин наречената принцеса в последна сметка е разкрита – тя е Мери Уилкокс, щерка на обущар от Девън. След като истината се схваща, тя пътува до Америка, където славата й дава опция да води непретенциозен живот. В последна сметка се завръща в Англия, където и завършва дните си.
Историята, че стопира (или корабокрушира) на остров Света Елена по пътя за Америка, където император Наполеон, по това време в изгнание там, се влюбва в нея, за жалост е недоказана.
Фердинанд Демара (1921 – 1982) е роден в заможно семейство от Масачузетс, само че напуща дома си на 16, с цел да стане духовник, след което се причислява към американската войска през 1941 г. Твърди се, че има извънредно висок коефициент на просветеност и фотографска памет, което е много потребно в кариерата му на шарлатанин.
Демара „ взема назаем “ името на собствен приятел, дезертира, още веднъж става духовник, по-късно се причисли към американския флот, фалшифицира самоубийството си и под друго име става преподавател по логика на психиката. След като е заловен и излежава присъда за дезертиране, Демара се причислява към различен набожен медал, преди да „ заеме “ името на млад доктор на негов прочут: като доктор Джоузеф Сайър той е хирург на канадски миноносец по време на Корейската война. Когато на кораба са докарани 16 бойни жертви, той прочита небрежно няколко учебника по медицина, след което оперира сполучливо всички.
Майката на същинския доктор Сайър чете за интервенциите в пресата и подава недоволство, само че Кралският канадски флот взема решение да не повдига обвинявания и Демара се връща в Съединени американски щати, където работи на разнообразни места под разнообразни псевдоними. Това включва работа като болничен капелан в Калифорния – а когато и тази машинация е разкрита, той въпреки всичко получава позволение да остане на поста си, защото е мощно харесван от пациентите и личния състав. Той прави последно причастие на Стийв Маккуин, когато актьорът почива през 1980 година
